360° Галерия
КАТОЛИЧЕСКИ ХРАМ „СВ. ЙОСИФ“, с. БЪРДАРСКИ ГЕРАН
„Свети Йосиф“ е християнска църква в село Бърдарски геран, Северна България, част от Никополската епархия на Римокатолическата църква. Църквата е енорийски храм. Селото е най-голямото от петте села (другите са Асеново, Брегаре, Гостиля и Драгомирово), заселени от банатски българи – католици, завърнали се от Банат (Румъния) в България след Освобождението (1878 г.) и населяващи напълно или частично тези села и в началото на ХХІ в.
В края на XVII в. много от жителите му се заселват във Влашко – Банат, където то от по-рано е известно на влашките князе, дали му привилегии като търговци. В тази област се оформят две големи български общини – Бешенов (откъдето идват първите заселници на Бърдарски геран) и Винга. От смесването с емиграционния поток от Свищовско-Никополско, се формира днешното банатско българско население.
С основаването на новото село през 1887 г. се основава училище и църква. Първата църква е била един параклис, построен в паракията (свещеническия дом) от отец Лаврентий Манганели.
През 1903 г. е благословен първия камък на новата църква от енорийския свещеник на близкото село Гостиля. На 25 март (Благовещение) 1903 г., тогавашния Никополски епископ – Монсиньор Анри Дулсе благославя един дървен кръст, на мястото, където след това е бил поставен главния олтар на новата църква. Тя била първата католическа църква в Бърдарски геран, осветена тържествено на 29 септември 1903 г. Тя е построена с помощта на местните католици.
През 1930 г. в селото започва изграждането на нова католическа църква. Тя е трикорабна, с елементи на готически стил. Цялото местно население с помощта на верните от близките села Гостиля и Брегаре, се включва в строежа. Тя е осветена тържествено на 16 април 1934 г. от епископ Дамян Теелен. В периода 1934 – 1946 г. енорист е отец д-р Евгений Босилков – настоящ блажен покровител на Епархията. Вътрешното оформление на църквата е било завършено през 1936 г. Храмовият празник е на 19 март.
Интересен факт е, че село Бърдарски геран е наричано „столицата на банатските българи“. Местното население е достоен наследник и представител на битa и културата на банатските българи. Прес последните десетилетия възстановяват и представят характерните за тяхната етническа група обичаи. Един от тях е Фършанги. В православната църква това е Заговезни. Той се празнува 3 дена с песни, танци и карнавални маскирания – жените на мъже, мъжете на жени. В последните години в празнуването взимат участие банатски българи от българските села Асеново, Гостиля, Трънчовица, както и от с. Брещя (Румъния).
Друг обичаи е „Балът“. По време на обичая, участниците дефилират с традиционни банатски български носии.
Друго интересно от този край е кухнята. Хората от с. Бърдарски геран са запазили кухнята си, такава каквато са я донесли при завръщането си в България. Прасето и гъската са на почит. Банатските българи са известни с отглеждането на гъски за месо и мас. От гъшия пух се правят характерните за тях завивки и възглавници. От прасето правят „кълбъсъ“ – колбаси. Коленето на прасето е много специален празник. Наричан е „убиванье“ и се прави преди Коледа. Типична храна за хората от селото е чорба – листа. Прави се с тънко разточени тестени листи, които се слагат, за да придават по-голяма плътност. Съществуват още много любопитни и вкусни тайни от „кухнята“ на тази група, които могат да се усетят само в с. Бърдарски геран.
КАТОЛИЧЕСКИ ХРАМ „СВ. ЙОСИФ“
Адрес: с. Бърдарски геран
Координати:
