360° Галерия
Наслоените остатъци от стария манастир Водица, покрити до голяма степен от утайките на вековете, са разкрити и проучени чрез археологическите проучвания, предприети през 20 век. Конвенционално наречени Водица I и Водица II, те са географски разположени в долината на река Водица, на около 1 км от река Дунав, и административно в град Върчиорова, град Дробета Турну-Северин, окръг Мехединци. Руините принадлежат на манастира, организиран от сръбския монах Никодим – по-късно известен като Свети Никодим от Тисмана (1340-1406 г.) – с одобрението и помощта на румънския войвода Румънското Царство Владислав I (Влайку-Водъ, 1364-около 1377 г.) в трета четвърт на XIV век. Първото ктиторство, основано в румънската държава, манастирът Водица е и първото ктиторство на сръбския монах в румънската област на север от Дунав, където той реорганизира монашеския живот по подобие на йезуитската духовност от Атон.
Първата малка църква е построена между 1370 и 1374 г. и описва триконичен план, без кула на наоса, като се счита за първия пример от този структурен тип на територията на страната ни. Реконструирана за кратко време, вероятно през първите години на следващия век, Водица II е по-обширна, в триконичен план, но с пиластри, прикрепени към ъглите на страничните абсиди, над които е издигната кула. Тази конструктивна система, каталогизирана като „сръбска“, всъщност произлиза от атонската католическа структура и е свързана с творения на архитектурната школа в долината на Морава от втората половина на XIV век. Църквата Водица II просъществува до края на XV век, когато отново изпада в разруха. Възстановена е през втората половина на XVII век от болярина Корнеа Бръилоиу, за да бъде изоставена окончателно през първата половина на следващия век.
Мисията на Свети Никодим от Тисмана в румънските територии се осъществява в религиозна и културна сфера. Заедно с организирането на първия манастирски обект на юг от Карпатите, Водица, покрай който основава и други манастири в Олтения, през 1404-1405 г. , калиграфирал е със сръбска писменост и преписал на славянски тетраевангелски език. Вероятно роден в Прилепак, Сърбия, близо до Ново Брдо, от баща влах и сръбска майка, той прекарва част от живота си в монашеския живот на Света гора, център на православната духовност. Връщайки се в Сърбия, той започва своята ктиторска дейност и традицията му определя изграждането на манастира от Вратна и на манастира Манастирица в област Крайна, днес Сърбия. Следващата обител е към датата на строежа, на територията на Видинското царство (1356-1396 г.), българско военно-политическо формирование с кратка продължителност, ръководено от Иван Страцимир. Причините за преминаването на монаха на север от Дунав били временната окупация на Видинското царство от унгарския крал Людвиг Велики, придружена от усилена акция за католицизиране.
Игуменът от Тисмана е известен и с връзките си с българския патриарх Ефтимий от Търново (ок. 1320-1402 г.), с когото води интересна кореспонденция по теми за исихастката доктрина и практика, частично запазени.
Средновековните останки от Водица са обявени за исторически паметник от национално значение и са осезаемо свидетелство за религиозните, художествените и културните влияния, които поставят средновековната история на Румъния в регионален контекст, допринасяйки за общото минало, което тя споделя със съседните държави на юг от Дунав.
Адрес: Code plus: PFFQ+QG Ilovița, Romania
Координати:
