Мостът на Константин Велики, Корабиа, окръг Олт, Румъния

360° Галерия


През IV век, по време на управлението на Константин Велики (306-337 г.), когато центърът на мощта на Римската империя се преместил във Византия, най-подходящото място за преминаване на река Дунав било между крепостите Улпиа Ескус на левия бряг и Сучидава на десния бряг на реката. Пътят на римските армии от Константинопол на север от Дунав, за военни действия срещу скитите или при опитите за завземане на Траянска Дакия, преминавал през проходите на Балканските планини, следва долината на река Искър и над Дунав, следва долината на река Олт, и отвъд Карпатите. Руините на моста, построен от император Константин до 328 г. днес са между селищата Гиген в България и Челей в Румъния. Но след няколко десетилетия на експлоатация мостът е разрушен, така че в имперските експедиции през годините 367-369 срещу готите той вече не можел да се използва.
Най-важните документални източници са произведенията на автори от късната римска епоха и византийски хронисти от VII и XI-XII век, всички загрижени за царуването на Константин, първия християнски император. Аурелиус Виктор, историк от втората половина на IV век, отбелязва, че в контекста на имперските военни кампании по Долен Дунав императорът „построи
каменен мост над Дунав, построи военни укрепления и крепости на много подходящи места“, факт, подсилен от един хроник от същия век, който също посочва и точната дата, поне от въвеждането му в експлоатация, а именно 328 година, вероятно месец юли. В по-късните си компилации византийските летописи предават събитието, но също така казват, че „през тази година Константин Кувиос, пресичайки Дунава, построил каменен мост там и победил скитите“. Как е изглеждала внушителната конструкция? При липсата на каквито и да било съвременни индикации за моста, реконструкцията на неговата архитектура, от която досега са запазени руините на северния портал и потопените фрагменти от каменни основи, е възможна чрез натрупване на археологически данни, получени при над вековни полеви и подводни изследвания и по аналогия с Мостът на Траян от Турну Северин, построен от Аполодор от Дамаск.
Порталът, който също е играел и ролята на връзка, оборудван с бойници и помещения с наблюдателни отвори и отвори за изстрелване и вероятно украсени със статуи, е бил разположен върху правоъгълна каменна платформа, обградена от страни от зиданите крака, поддържащи свода. Зидарията отвътре е имала неправилен каменен градеж, а отвън е била покрита с обработени варовикови блокове. На това място дървеният под е бил на височина 10 м, точно на нивото на Дунавската тераса. На север подът на моста е бил положен върху един зидан пилон и върху дървени стълбове. На юг три каменни основи, облечени във формовани варовикови блокове, са били открити от водолази във пътят за навигация на реката. Между тези здрави основи подпорите на моста са били направени от големи дървени пилони. От дърво са били направени и парапетите и болтовете, които се присъединявали към подпорите на моста. Що се отнася до техниката на монтиране на подпорите, използваният метод изисква отклоняването на водата на река Дунав. Строителните материали, камъкът и масивната дървесина са били донесени от българския бряг, където са функционирали безброй варовикови кариери и са растели безкрайни дъбови и иглолистни гори.
Останките на моста на Константин Велики в Челей трябва да бъдат разгледани в неразделна връзка с комплекса от римо-византийски паметници: гражданското селище, крепостта с отбранителна ограда, кулите и стратегическия път, който свързва Сучидава със столицата на провинция Ромула-Малва.

Адрес: Cartier Celei, Corabia, Romania

Координати:

ЗА НАС

Фондация „Отворен длан“ Република България, област Плевен, гр. Плевен, ул. „Васил Левски“ №185, етаж №5, офис №14

Електронна поща: open.hand.foundation01@gmail.com

Председател: г-н Христо Таслаков

www.interregrobg.eu

Съдържанието на тази интернет страница не представлява непременно официалната позиция на Европейския Съюз. Отговорност за съдържанието на тази страница носят единствено нейните автори.