360° Галерия
Разположена в североизточната част на окръг Констанца, на западния бряг на езерото Синое, община Истрия обхваща само две селища, едноименното село и селището Нунташи. Селището е създадено, според традицията, през осемнадесети век от османци, след което тук се заселва през първата четвърт на следващия век една българска общност, която става мнозинство. Едновременно с откриването на крепостта Хистрия, най-старата от гръцките колонии от Милет, създадена на западния бряг на Черно море през VII в. преди Христа, с първоначалното име Кара-Насуф от турски произход, е променено в Истрия, вземайки името на крепостта. Откриването на грандиозни археологически останки, чиито систематични проучвания започват през 1914 г., определят наименованието на мястото.
Православната църква в Истрия, единствената в общината, също е единствената исторически атестирана. Построена е между 1857 и 1860 г. от българската общност на Кара-Насуф по време на управлението на Османската империя, при спазване на ограничителните условия на строителство, наложени от турските власти. Те са се характеризирали с: режим на ниска височина, който определя вкопаването и, липсата на кули и камбани, строги, но уравновесени архитектурни особености, малкият дял на художествените елементи, специфични за православното християнство, съответно стенописите, съществуващи само в олтара и в нишата с храмовата икона на западната фасада.
Църквата е била построена от каменна зидария, донесена според традицията от близката крепост, която по онова време все още не е научно значима. При отсъствието на куполите, за да се реши проблемът с акустиката, традицията също казва, че в зидарията са били вградени голям брой амфори, идващи от едно и също място /крепостта/ с функция на резонансни гърнета. Сградата е с базиликов план с редици дървени вътрешни стълбове, които поддържат надлъжните греди на тавана. Наосъ има две малки полукръгли странични абсиди. Фасадите са гладки, но западната страна има интересна композиция, като тимпанът е оформен в горната част под формата на три арки, съединяващи склоновете на покрива. Придворът има шест отвора, оформени в полукръгли арки, единият от които представлява входа. Над тях, в средата, има две припокриващи се ниши, съдържащи изрисуваната икона на св. Йерарх Николай и каменен надпис, обграден от два прозореца, които допринасят за осветяването.
Берлинският конгрес за мир, който слага край на руско-турската война 1877-1878 г., потвърди признаването на държавната независимост на Румъния, предаването към царска Русия на трите окръга в южна Бесарабия – Кахул, Исмаил и Болград – които бяха върнати на Молдова след Парижкия мирен договор от 1856 г., както и предаването на Румъния на Добруджа, делтата на Дунав и Острова на змиите, с изключение на Южна Добруджа. Между 1913 и 1940 г. Южна Добруджа влиза в територията на Румъния, но Договорът между Румъния и България, подписан през 1940 г., който урежда отношенията между двете държави и установява трайно линията на югоизточната граница, който определя предаването на Южна Добруджа на България и размяна на населението въз основа на етнически критерии в Добруджа и Южна Добруджа. По този повод българските семейства, живеещи в Истрия, по-голямата част от населението по това време, се заселват в окръзите Дуростор и Калиакра, като селището е заселено в замяна с румънски етноси.
Адрес: Strada bisricii, Istria 907155, Romania
Координати:
