Църквата „Свети Никола”, Констанца, Румъния

360° Галерия

След Войната за независимост и преминаването на Добруджа под румънски режим през 1878 г. българското християнско население на тази територия попада под румънската църковна юрисдикция и властите насърчават изграждането на църкви и просветата в българските общности от самото начало.
В края на 19 век българското население от Констанца живее предимно в югоизточната част на града, близо до турският квартал, където на улица Майор Шонцу имало една църква, считана по това време за „нечовешка и трезва“. В годините 1879-1880 г. между кметството и президента на българската общност е имало богата кореспонденция, чрез която местната власт признава законното искане на етническите българи и дава обещанието, че ще им бъде дадена земя за изграждане на тяхна църква и училище, в бъдеще след разширяването на града. , Но нещата се влачат, въпреки че през 1895 г. българската колония е получила разрешение за изграждане на църква, имало разногласия относно земята, върху която трябвало да се строи. Мястото, избрано от българите, бившето турско гробище, се е намирало в непосредствена близост до Градската катедрала, а епископията на Долен Дунав е мотивирала несъгласието с липсата на каноничност поради съседното местоположение на две църкви от същия обред. Българските лидери продължават усилията си и през 1898 г. съобщават решението за построяването на сградата на старата земя на улица Maйор Шонцу, за което представят и документите за собственост на общността. Така на 10 октомври 1898 г. техническата служба на кметството издава разрешението за строеж и според документите от онова време през 1907 г. е завършена сградата на българската църква и нейната живопис. Вероятно строителството на училището също е завършено през същия период, тъй като през 1911 г. неговото съществуване вече е поискано.
През 1940 г., след връщането на Южна Добруджа и след размяната на населението, църквата „Свети Никола“ е прехвърлена на Румънската православна църква. По този повод живописта е преработена и надписите са изписани на румънски език.
Църквата се изгражда по план във формата на кръст, като страничните абсиди са прави, леко изпъкнали, а абсидата на многоъгълния олтар е отвън. Разпределението на църквата е каноничното, с придвор, пронаос, наос и олтар. Между придвора, който е отворен и пронаоса има междинно пространство с две симетрични кули, с леко намалени размери в сравнение с кулата Патрократор, която увенчава наоса.
Стилистичните влияния, които се забелязват в бившата българска църква в Констанца, идват от византийската и старата румънска църковна архитектура, третирана по специфичния начин от края на 19 век. Трилобатните арки от придвора, отделянето на фасадите в регистрите от средния пояс, последователността на процепите в горната част на фасадите са част от репертоара на румънски елементи. Използването на византийски изразни средства е особено забележимо на страничните абсиди и основата на голямата кула, чрез пренасяне отвън на формите на вътрешното покритие, както и чрез използване на различни арки, характерни за стила.
Сегашната живопис е с по-нова дата, реализирана по време на Патриарх Теоктист (1986-2007 г.), който е представен на западната фасада на пронаоса, заедно с Архиепископ Лучиан от Томис (1990-2004 г.)

Адрес: Strada Maior Gheorghe Șonțu, Constanța, Romania

Координати:

ЗА НАС

Фондация „Отворен длан“ Република България, област Плевен, гр. Плевен, ул. „Васил Левски“ №185, етаж №5, офис №14

Електронна поща: open.hand.foundation01@gmail.com

Председател: г-н Христо Таслаков

www.interregrobg.eu

Съдържанието на тази интернет страница не представлява непременно официалната позиция на Европейския Съюз. Отговорност за съдържанието на тази страница носят единствено нейните автори.