На 17 юли 2024 г. в Националния пресклуб на БТА — Плевен, ул. „Димитър Константинов” № 21 във връзка с политиката за устойчивост и на основата на изготвената Съвместна стратегия за опазване, съхранение, устойчиво използване и управление на културното наследство с обща история по проект “Дунав – река с много обща история”, проектен код ROBG-476 по Програма ИНТЕРЕГ VA Румъния-България, съфинансиран от ЕФРР, Фондация „Отворена длан“ даде пресконференция за представяне на ползите от изпълнението на проекта като част от политиката на сближаване и ролята на политическите приоритети на Европейския съюз на Балканите.
С изпълнението на проекта „Дунав – Река с много обща история“ на първо място се акцентира върху опазване културно-историческото наследство на България и Румъния в трансграничната зона и насърчаване на културния обмен и разбирателство. Проектът допринася за съхраняване и възстановяването на исторически и културни обекти като наследство за бъдещи поколения. В същото време той има образователна стойност чрез реализираните изложби на макетите.
„Част от ползите са и насърчаване на икономическото развитие в трансграничния регион. Културният туризъм, стимулиран от подобни проекти увеличава притока на туристи, което води до ръст за местната икономика. Включването на такива маршрути и атракции води до създаване на нови работни места и бизнес възможности в региона“, коментира Ралица Таслакова, координатор на проекта.
„Проектът се стреми да теоретизира и визуализира отношенията между двете страни – от юг и север от Дунав, разглеждайки реката като елемент на синтез, на обединител, а не на разделителна линия и търсейки точно тези моменти, които са доказателство за това общо не само историческо, а комплексно развитие на Долния Дунав“. Това каза директорът на Регионалния исторически музей в Плевен д-р Володя Попов, който е участвал в разработката на Стратегия за защита, развитие, опазване и съхранение на културното наследство в трансграничния регион.
Според него трудът, положен от експерти в България и Румъния е изключително полезен, защото „имаме и теоретичната и визуалната доказателствена материя за състоянието, в което се намира Долният Дунав от двете страни в 18-19-и и началото на 20-и век. Освен това тази информация може да бъде ниво и етап при следващи разработки“.
„Опазването на културното наследство води до подобряване на качеството на живот в общността, насърчава се икономическото развитие, укрепва културната идентичност и международното и трансгранично сътрудничество между регионите, в случая между България и Румъния“, обобщи Ралица Таслакова.
